Предмет, структура и функции на педагогиката

1. Обект на педагогическия процес – знания, мнения, отношения, качества, роли и всичко онова, което може да се усвоява, интегрира, развива и обогатява у човека в контекста на педагогическото взаимодействие. Обект на педагогиката са училищното възпитание, обучение и образование като относителни цялости, като специални функции, модалности и варианти на екзистенциалността в културно човешката общност в определени възрастови групи. Тя е съвкупност от възпитание, обучение и образование.

1.1.  – възпитание – особен вид междуиндивидуално и социално взаимодействие, при което се използват управленски фактори, условия и средства за изменение на човешката личност в посока на нейното оптимално развитие.

1.2.  – обучение – особен вид междуиндивидуална и социална практика, специфичен човешки феномен, който притежава исторически перманентен характер. Основната му цел е възпроизвеждане на социален опит и културни ценности.

1.3.  – образование – въздигане на човека от природно в културно същество и израстването му в духовно отношение. Чрез него се повишава адаптивния потенциал и се осигурява възможност за социо-културно развитие. Характеристиките на образованието са, че то е светско, задължително до 16г. и общо и професионално.

а) Интенционално образование – съществува идеал, който се осъществява според предварително обмислен проект. То може да бъде формално и неформално

- формално – осъществява се в регламентираните училищни институци

- неформално – осъществява се извън тях

2. Предмет на педагогическия процес – това е определен аспект или няколко интегрирани страни на обекта на педагогиката. Предмет на педагогиката са общите свойства, връзки и отношения, динамика и структура, закономерности, форми и технологии на функционирането и развитието на учебните процеси на възпитание, обучение и образование, като фактори и средства на развитие на човека през отделни възрастови периоди.

3. Структура и фукции на педагогиката - Системата включва училища, децки градини и обслужващи звена. Законът за народната просвета урежда устройството, функциите и управлението на тези институции. В следствие на структурата се обособяват следните по важни функции:

      информационна;

      систематизираща – подрежда знанията;

      обяснителна;

      предписваща;

      нормативна – налага норми на участниците;

      конструктивно-технологична – показва как да се провеждат събитията;

      прогностична – показва как може да се развие за в бъдеще училищното образование.